Пълни с толкова хумор, но и с горчивина, написани в искрящ стил и с ерудитски размах (подобно на критическите размисли и афористичните определения на Хайне в „Пътуване по Харц“), колумнистките находки на Андрей Захариев са истинско удоволствие за духа. Игриво-пенливо и някак пътьом, въздушно и леко писани, писани сякаш по ботевски на коляно, писани сякаш в стадното българско пресичане на долината на Глупците (така наричам четвъртвековното мотаене на нещастното ни племе през българската Синайска пустиня!), тези текстове поразяват със своята актуалност, дълбочина и честност.
