Представената в настоящето издание “Хроника” /оригиналното ѝ название е “История на моето време”/ е симптоматична . На първо място тя харктеризира до голяма степен историографичния жанр на ранното Средновековие – с неговата нормативна претенция да представи универсалната история на човечеството и да я обясни от хоризонта на определени универсално-метафизически принципи, от една страна, а от – друга с твърде свободното повествование, изтъкано от предания и анекдоти, от съобщения за случки с местно значение, от разсъждения върху произволни теми и от проникновени самонаблюдения. Това е история, която описва исторически лица и събития. Но и нещо повече – увлекателен разказ за живота, вярванията, надеждите и страховете на хората около смяната на столетието. На второ място “Хрониката” е важно свидетелство за едно събитие, което модерната историография нерядко е склонна да хиперболизира – апокалиптичните астроения, свързани с очакваната хилядна година. Хрониката на Раул Глабер убедително демонстрира твърде дифузния и неопределен характер на опасенията от края на хилядолетието. Защото апокалиптизмът е обща умонастроеност на цялото европейско Средновековие, но тази откритост за края трудно може да бъде обвързана с някаква конкретна дата. Авторът Раул Глабер е роден в края на Х в. в Бургундия. За живота му не е известно много. Едва дванадесетгодишен постъпва в манастир, ала неспокойният му нрав и опърничавият му характер, съчетани с неумолимата жажда за знания, му навличали ненавистта на братята и го принуждавали твърде често да сменя манастирската обител. Краят на това скиталчество бил поставен в Клюни, където работи над труда на своя живот, “Историята”, която започва да пише малко преди 1031 г. по внушение на тогавашния си приор Гуилелмо от Волпиано. “Хрониката” е завършена вероятно през 1048 г. и е посветена на клюнийския абат Одилон. /проф.д-р Цочо Бояджиев/