Хроника на болката

В “Хроника на болката” Иво Иванов ни потапя в дива амалгама, съставена от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Да, между тях съществува съединителна тъкан – болката. Но дали тя е повод за отчаяние и разруха, или суровина за онази необяснима сила, върху която се крепи чудото, наречено човек?
Отговорът зависи от теб и от това какво се крие между твоите корици. В последните години нашият свят бе разтърсен из основи. Всяка точка на нашето малко синьо кълбо бе подложена на пандемии, поляризация, войни, популизъм, катаклизми и инфлация. Да, много бяха поводите за фатализъм, но дори в тях имаше място за надежда. Стремежът на човека към светлина не може да бъде угасен дори в най-жестоката буря.
Вселената е пълна с мистерии и най-голямата от тях е всеки един от нас. Или поне в това вярва Иво Иванов. По много особен начин ние сме вътре в тази книга. Защо и как? На този въпрос можеш да отговориш единствено ти.
“На 26 април 1986 г., в 1 ч. 23 мин. и 40 сек. сутринта оператор в залата за управление на АЕЦ Ленин се подчинява на указанието на началник-смяната Александър Акимов да активира аварийната система за понижаване на мощността на прегрелия реактор, който вече е обречен поради фатална поредица от грешки както на персонала, така и във функционалния дизайн на електроцентралата. Аварийната система трябва да спусне регулиращи пръти в самия търбух на активната зона и реакцията да бъде спряна напълно. Прътите са съставени от обогатен изотоп на металоида бор, който залавя топлинни неутрони, но краищата им са направени от графит.
Поради налягането в авариралия реактор прътите не успяват да влязат докрай. Единствено графитът е потопен и това води до временно изместване на охладителя. Мощността се покачва до немислимите 30 хил. мегавата, а температурата в активната зона достига няколко хиляди градуса! Девет секунди по-късно енергоблок номер 4 избухва в толкова неистова експлозия, че капакът на реактора, тежащ над хиляда тона, е раздробен и изстрелян във въздуха през покрива на централата.
Огромен облак от силно токсични радиоактивни частици са разпръснати високо в атмосферата и попаднали в обятията на поредица въздушни течения, поемат в няколко различни посоки. Най-заразени са Беларус, Русия и разбира се, Украйна. Евакуирани са стотици хиляди, включително цялото население на град Припят. Подложени на йонизираща радиация, 100 пъти по-висока от тази след бомбардировката на Хирошима, всички дървета в местната гора придобиват зловещ кървавочервен цвят и умират. Оттогава наричат това място “Червената гора”. Никога няма да бъдат изчислени с абсолютна сигурност пораженията върху живота на милиони жители, попаднали под пелената от радиационен прах.”
***
Иво Иванов е писател, журналист, пътешественик и най-вече – човек. Повече от 30 години той разказва реални, пречупени през неговия поглед истории, които звучат като приказки и карат читателите му да мислят, да вярват, да се борят и да мечтаят. Книгите му често се предават от ръка на ръка и от сърце на сърце, защото темите, посланията и мислите, вплетени в разказите му, са толкова човешки, че ще останат актуални завинаги. Автор е и на сборниците с разкази “Кривата на щастието” и “Отвъд играта”.