Даниел е изключително успешен стендъп комик, който е изградил кариера, играейки си по най-скандален начин с предразсъдъците на своята публика. Но в началото на двадесет и първи век той започва да ненавижда смеха в частност и човечеството като цяло. Въпреки това Даниел не може да спре да вярва във възможността за любов.
…Хиляда години по-късно война и природни бедствия са опустошили Земята, а Даниел 24 се опитва да разгадае историята на своя предшественик, докато остатъците от човешката раса се скитат на глутници. В едно кошмарно видение за разпадането на съвременния свят той, подобно на своя прародител, се опитва да разгадае смисъла на любовта, секса, страданието и съжалението. 
Има ли противоотрова за царящия песимизъм, за апокалиптичното бъдеще на човечеството? Съществува ли алтернатива и ако да, какви биха били нейните проявления? Тонът, с който авторът описва съвременността, е саркастичен, почти токсичен, но дали циникът, песимистът всъщност не е един много сантиментален човек?