Хенри Баркли прекарва дванайсет години в Турция – първите пет започват малко след Кримската война, а останалите седем в последващ период. Той е назначен като инженер в българската железница и има достатъчно време и възможности да опознае страната и хората, като записва своите впечатления и случки в лек и интересен стил, без преднамерено да заема нечия страна. Той вижда много за осъждане и много за похвала както при християните, така и при мохамеданите, но е особено суров към турските служители – от губернатора до палача.
Книгата „Между Дунав и Черно море“ съдържа много информация за българите, техния характер и нрави и е както интересна, така и поучителна.
***
Хенри Чарлс Баркли (1837–1903) е строителен инженер и железопътен строител, работещ с Джон Тревър Баркли и Джордж Андрю Баркли, специално отговорен за изграждането на жп линията Кюстенджа–Русе–Варна.
Той е автор на:
• „Между Дунав и Черно море или пет години в България“, Джон Мъри, 1876;
• „България преди войната – през седемгодишния опит на Европейска Турция и нейните жители“, Джон Мъри 1877;
• „Моето юношество“, Джон Мъри, 1877;
• „Пътуване през Мала Азия и Армения – характери, нрави и обичаи на мюсюлманските и християнските жители“, Джон Мъри, 1891;
• „Изследвания в изкуството да се ловят плъхове“, Джон Мъри, 1896.
Хенри Баркли е бил нает да строи жп линии в Османската империя от 1857 до 1870 г. През 1878 г. се завръща в Турция, за да се присъедини към брат си Джордж на 96-дневно пътуване с кон от Константинопол (Истанбул) до Трапезунд (Трабзон). Той смята, че са изминали 1400 мили и са прекарали 53 дни на седлото. Това пътуване е описано в „Пътуване през Мала Азия и Армения“. По-късно живее в Глостършир, впоследствие предприема друг проект за изграждане на жп линия във Венецуела през 1888–1889 г.