През 1486 г. Венеция е благоденстваща република, а близкият остров Мурано е световният център на стъкларския занаят. Орсола Росо притежава артистична дарба и след внезапната смърт на баща ѝ, майстор стъклар, се научава да изработва мъниста. С тях спасява семейството си от гладна смърт в годините на чумата и други кризи през следващите столетия. Защото поради необичайния ход на венецианското време жителите на Града на водата и Острова на стъклото остаряват много бавно.
Орсола преживява възхода, упадъка и възраждането на Венеция. Европейски аристократи и африкански вождове носят нейните красиви мъниста. В младостта си тя се среща с Жозефин Бонапарт и Казанова, а в залеза на живота си – със съвременните туристи. Така прочутата маестра на стъклото става уникална свидетелка на историята на Венеция от Ренесанса до днес.