„Литургия за Илинден“ е крайъгълният камък на нейния творчески път на опознаване на собственото си духовно родословие като „борец срещу времето си“ по израза на Ницще. В конкретния случай тя смяташе Македонския въпрос за първопричина на трагичната политическа история на България през ХХ век, а и на революционния опит и неговите братоубийствени последствия.Тя не се обръща към историческото минало да изпълни дълг, но като писател и творец „да не остави свят човешки опит неоплакан и непредаден на наследието“, което трябва на свой ред да отстоява човешкото достойнство с истина и дух през безброй поврати и миражи.
Пресъздавайки една неповторима личност, четника Дилбер Танас, авторката същевременно разкрива и същественото за едно цяло поколение: въпросите и стремленията, които са създали и владели неговия мироглед. Житието става тогава образ на духа на една епоха, но също и огледало за размишление на идещите – да опознаят подбудите на сърцето си и да се научат на мъжество и издръжливост дотолкова, доколкото всяко поколение самò открива и отстоява собственото си духовно родословие и идеали.
***
Свобода Бъчварова (1925–2012) е българска писателка, кинодеец и журналист. Дете е на емигранти от многострадална Македония. Потомствена възпитаница и житейски изпитана във възрожденските идеали на своите деди и родители, тя цял живот се старае да живее по човешки, т.е. да осмисля житейския опит и да преодолява илюзиите и заблужденията на епохата си, които съпътстват този мъчителен процес на „помиряване със света, където човек се ражда случаен пришълец и, доколкото е неповторима личност, си остава странник до край“ по думите на Хана Арент.