Изданието включва някои от най-известните творби на определяния за мрачното лице на европейската литература от XX век Франц Кафка. Освен недовършения роман Процесът, в книгата са още дванадесет разказа и новели: Присъдата, Пред закона, Преображението, Грижата на бащата, Единадесет сина, Братоубийство, Селски лекар, Малката жена, Огнярят, Първа горест, Издръжливец на гладуване, В наказателната колония. Франц Кафка (1883-1924) – един от :”тримата влъхви” на литературата от XX век (заедно с Марсел Пруст и Джеймс Джойс) – е родом от Прага, по това време част от Австро-Унгария. В семейството на търговеца от еврейски произход Херман Кафка и образованата Юли Кафка – дъщеря на заможен пивовар от Подебради, Франц е първото от шест деца. Майчиният му език е немски, но говори свободно и чешки. В периода 1889-1893 г. учи в немско начално училище в Прага, а впоследствие завършва немската класическа гимназия през 1901 г. През 1906 г. защитава докторската си степен по право в Карл-Фердинандовия университет в Прага. По същото време посещава и курсове по немска филология и история на изкуството. В периода 1908-1922 г. работи в застрахователна фирма и пише по цели нощи. Тогава се ражда и първата му знакова творба – :”Присъдата” (1913). Две години по-късно се появява и :”Преображението” (1915). Франц Кафка умира преди да навърши 41 години от туберкулоза във Виена. Въпреки неговото желание всичко, което е написал бъде изгорено след смъртта му, приятелят му Макс Брод издава посмъртно три недовършени романа на Кафка: :”Процесът” (1925), :”Замъкът” (1926) и :”Америка” (1927), както и други произведения и лична кореспонденция на автора.