Действието на романа се развива в Берлин, Брюксел, Москва, Пекин, Дубай, Скопие и София. А в сюжета са въвлечени и личности като Ангела Меркел, Жан Клод Юнкер, Владимир Путин и Роман Абрамович.

“7 жени” е една изключително забавна история за сблъсъка на съвременния българин със заобикалящия го свят.

ИНТЕРВЮ С ИВО СИРОМАХОВ:

Всяка голяма любов рано или късно потъва

– Новият ти роман се казва “7 жени”. Кои са те?

– Това са седем очарователни жени от различни националности, с които съм имал любовни афери. Действието на романа се развива в Германия, Белгия, Русия, Китай, Обединените арабски емирства, Македония и България.

– Какъв е жанрът?

– Еротично-хумористичен. И автобиографичен, разбира се. Всичко разказано в него е по действителен случай.

–         А какво стана със Скарлет?

–         Разделихме се преди година и оттогава не ми се е обаждала. Не можа да понесе особеностите на българския манталитет, горката. Много тежко преживях раздялата ни и за да притъпя болката в разбитото си сърце, се хвърлих в поредица от краткотрайни връзки. За тях разказвам в “7 жени”.

– Герои в романа “7 жени” са и Путин, Меркел, Жан-Клод Юнкер. Откъде ги познаваш?

– С Ангела Меркел навремето бяхме в една детска градина в “Орландовци”. Тя беше много ербап и постоянно командореше другите деца. Затова никой не искаше да си играе с нея. Всички деца я мразеха и й викаха “свиня блатска от трета градска”. Само аз й се подмазвах. Може би съм усещал, че някой ден ще стане важно шефчe.

С Юнкер сме нещо като далечни роднини. През 1992 година той дойде на море в Слънчев бряг и свали една моя трета братовчедка – Юла.

А с Путин се познаваме от 94-а година. Беше дошъл на ски в Боровец. Карахме заедно, сприятелихме се, вечер ходехме по кръчмите. Заведох го и при баба ми на село, тя закла кокошка, пихме от домашното й вино.

–         Коя е жената от корицата на “7 жени”?

–         Прочетете романа и ще разберете.

–         Защо на корицата сте като в сцена от “Титаник”?

–         Защото всяка голяма любов рано или късно потъва в ледените води на живота.

–         Миналата година ти направи национално литературно турне в 13 града. Ще могат ли скоро отново да те видят читателите ти?

–         Да, ще могат. През април и май ще правя нова обиколка по книжарниците из страната. За датите ще ви осведомя в моя фейсбук профил.

– С какви чувства очакваш срещата с читателите?

– Със смесени. Всеки път, когато излиза моя нова книга, изпадам в паника: ще я харесат ли читателите? Ще успея ли и този път да ги развълнувам? Да ги разсмея?…

Затова за мен е много важно да правя тези срещи в книжарниците – там виждам очите на моите читатели, изправям се лице в лице с въпросите и коментарите им. Това мe въодушевява.

– Кое е по-важно за теб – големите тиражи или литературните награди?

– Разбира се, че големите тиражи. Литературните награди в България се раздават от журита, в които влизат хора със съмнителни вкусове и несъмнени комплекси. Представите им за литература са изграждани по времето на комунизма и носят киселия дъх на потна неепилирана комсомолска секретарка.

За разлика от тях читателите винаги са обективни и справедливи. Ако им харесва – четат, ако не им харесва – не четат. И гласуват за всяка една книга с левчетата си. За мен е чест, че моите книги са сред най-продаваните в книжарниците. Пазарът никога не греши.