Незнайно как с идването на феминизма, правата на хомосексуалните и различните хитри маркетингови стратегии към края на ХХ в. идентичността на мъжа беше измъкната под носа му.Отнеха ни езика, облеклото, кръчмите, колите, та дори и самочувствието – отнеха ни всичко, жизненоважно за нашата мъжественост. Нямаше да ни кастрират по-ефикасно дори ако ни бяха смазали топките между две тухли.И както в страховита антиутопия, шепа късметлии успяха да се спасят и да продължат да живеят пълноценен живот на истински мъже. Но много повече са онези, които изпитват болка, все едно едва вчера са ги кастрирали. Цели легиони мъже са твърдо решени да си получат топките обратно – макар само за да се уверят, че още са на мястото си. Това са Ретросексуалите.А кои са най-мощните им съюзници в тази ответна битка? Жените. Невероятен късмет е, че в същото време, когато мъжете се чувстват лишени от своята мъжественост – задушавани, потискани и без достатъчно секс, – жените проявяват все по-малка търпимост към жалките, разсополивени, хленчещи контета, които минават за мъже през ХХІ век. Съвременните жени копнеят за мъж, който да им противоречи; с когото не е лесно, а понякога си е направо опасно; мъж, който ги поглежда в очите и им казва да млъкнат, когато прекалят с мрънкането; мъж, чийто начин на живот излъчва драматизъм, риск и най-вече секс.В този хумористичен наръчник Дейв Безли разказва за мъжа преди изобретяването на метросексуалността – как се облича, как живее, как мисли (или не мисли), каква кола кара, как сваля жени:hellip; Можете да се опитате да бъдете като него – или просто да се посмеете.Хората от векове кастрират кучетата и котките; така те стават по-малко агресивни, по-любвеобилни и не толкова склонни да скитосват. За щастие, до :”кастрирането:rdquo; на мъже се стигна едва през последните двайсетина години в опит да се създаде питомно, боязливо, асексуално същество, което е изгубило правото да се нарича :”мъж:rdquo;. Иначе светът нямаше да има Кромуел и Мандела, Шекспир и Хемингуей, или дори футболистите Бест и Боулс.