За да се изцелим от зависимостта, трябва да се върнем към началото…
Един от най-уважаваните изследователи на зависимостта представя задълбочените си анализи и открития, плод на десетилетна работа с пациенти, за да промени из основи представите ни за човешкото развитие. Габор Мате предприема холистичен, състрадателен подход към зависимостта във всичките ѝ проявления – алкохол, наркотици, секс, пари, хазарт и много други, понякога съвсем социално приемливи модели на поведение, и ясно показва, че тя не е тясно ограничено явление, засягащо малцина, а спектър, проникващ във всички сфери на обществото. Зависимостта не е медицинско състояние, а следствие от сложното взаимодействие на личната история, емоционалното развитие и мозъчната химия. “В света на гладните духове. Близки срещи със зависимостта” филтрира най-съвременните изследвания от целия свят, за да покаже, че най-важният ключ към изцелението е разбирането. Съчетаваща лични истории, научни съждения и трезви препоръки, книгата е увлекателно и задължително четиво, способно да промени възгледите ви за себе си, за другите и за света.
Във фокуса на световния бестселър е тревожната истина за същността на зависимостта, която се корени в детството – истина, затрупана под пластовете на времето, срама и социалното табу. Тезата на д-р Габор Мате е, че зависимостта не е нито наследствено заболяване, нито лош избор, а реакция на травма, опит човек да се почувства добре в кожата си, да избяга от болката. Книгата съдържа всичко, което може да ни отвори очите и да ни подтикне към действие: дисекция и дефиниция на зависимостта – от корените, причините, разновидностите, хипотезите за възникването ѝ – до онагледяването на всевъзможните ѝ прояви с примери от практиката, както и стъпки, подходи и програми за преодоляването ѝ.
Книгата е част от поредицата “Познай себе си”.
***
“Не знам дали тази книга може да помогне на всички зависими. Знам обаче, че за първи път чух името на Габор Мате преди години от човек, който каза, че е спасила живота му. Знам и още нещо: тя не е само за зависимите. Също като другите книги на Габор Мате, тя е за всички нас. Заставя ни да се вгледаме в себе си, да се замислим над моделите, които владеят живота ни и които неволно предаваме нататък; подтиква ни да изцелим травмите си, вместо да позволяваме да се разрастват и да се възпроизвеждат. Безмилостно приковава погледа към зеещите рани у нас и навсякъде край нас. Защото зависимите – със своята болезнена чувствителност, всъщност сочат дефицитите на цялото ни общество. Оголват грозното му лицемерие – от ежедневното отношение до безобразията на прословутата война с наркотиците. Показват безпътицата на все по-материалния, беден на устойчиви ценности и духовност живот, в който тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме, както бе казал Паскал.
Мате не само разкрива по пределно ясен начин, че зависимостта извира от травмата, но и напомня, че не е необходимо едно дете да преживее брутално насилие или тежко занемаряване. Достатъчна е липсата на автентична близост, човешка връзка и естествени условия за развитие – нещо безкрайно типично за модерните общества. Историята не познава поколение, което в мирно време да е било изложено на толкова голям стрес и така лишено от близка връзка с възрастните около себе си – пише той, навеждайки на мисълта, че никоя от тъй наречените програми за превенция няма да помогне, докато децата и младежите ни растат често заобиколени с удобства, но ограбени от пълноценно внимание и същевременно подложени на стрес и дехуманизация, включително нерядко и в образователните институции, където преминава огромна част от времето им.
А първото и най-важно условие за израстването на независима личност е сигурната среда на обич, уважение и подкрепа – от момента на раждане и всеки следващ ден от съзряването, за да може то да се случи. Гладните духове са онези свръхчувствителни лакмуси, които улавят дисхармонията и грешните посоки на всяко ниво – от непосредственото семейно обкръжение до цялото ни общество. Спасението е едновременно в техни ръце и в здраво протегнатите ръце на останалите, водени от Любовта и Състраданието. Защото никой човек не е остров, в себе си затворен. Навярно всички сме гладни духове по своему. А някои от най-красивите сред нас са и най-гладни. С обич за тях.”
– Ирина Манушева, преводач