“Умираме веднъж. Живеем всеки ден.”
Средната продължителност на живота на човешките същества е абсурдно, ужасяващо и унизително къса. Ако допуснем, че доживеете до 80-годишна възраст, ще сте разполагали с около 4000 седмици.
Никой от нас няма нужда от напомнянето, че нямаме достатъчно време. Обсебени сме от удължаващи се списъци със задачи, безброй съобщения, баланса между работата и личния живот и непрестанната битка с разсейването. Затрупани сме със съвети как да станем по-продуктивни и ефективни, както и с житейски хитрости, за да оптимизираме дните си. Но такива техники често влошават нещата. Усещането за тревожно бързане става все по-интензивно и най-значимите неща от живота сякаш все още остават точно зад хоризонта.
Позовавайки се на прозренията както на древни, така и на съвременни философи, психолози и духовни учители, Оливър Бъркман предоставя забавно, практично и задълбочено ръководство за управление на времето. Отхвърляйки наложилото се “да свърша всичко на всяка цена”, “4000 седмици” ни показва колко ценен е животът. Защото в края на краищата всички ще умрем.
Едно от най-големите предизвикателства е как най-добре да използваме нашите 4000 седмици.
Съдържение:
* Въведение: В края на краищата всички ще умрем
* Избирам да избирам
– Живот, осъзнаващ ограниченията
– Капанът на ефективността
– Всичко си има край
– За ползите от бавенето
– Проблемът с динята
– Вътрешният смутител
* Извън нашия контрол
– Всъщност никога нямаме време
– Вие сте тук
– Да преоткрием почивката
– Спиралата на нетърпението
– Не слизайте от автобуса
– Самотата на дигиталните номади
– Терапията Вселенска незначимост
– Болестта, наречена живот
* Послеслов: Отвъд надеждата
* 10 инструмента за примиряване с ограничеността ви
* Бележки
* Благодарности
* За автора
***
“Истинският проблем не е ограниченото ни време. Истинският проблем е (или поне така се надявам да ви убедя), че несъзнателно наследяваме и биваме притискани да живеем съобразно притеснителен набор от идеи, които почти гарантирано влошават нещата.”
– Оливър Бъркман
“Най-важната книга, писана някога по темата управление на времето.”
– Адам Грант, автор на “Помисли пак”.
“Така необходимият зов за събуждане от налудничавите разбирания на съвременната култура по адрес на работата, продуктивността и воденето на смислен живот.”
– Марк Менсън, автор на “Тънкото изкуство да не ти пука”.
