Яша Далматинеца – Вицекрал на Гуджарат

Исторически приключенски роман с ярка българска следа

Роман, написан от най-голямата хърватска писателка – Ивана Бърлич-Мажуранич – четири пъти номинирана за Нобеловата награда за литература.

В края на XV век Яша, момче, родено в Далматинското крайбрежие, е продадено като роб в Цариград. То се превръща в красив, благороден, силен и талантлив млад мъж, който впечатлява всички. Благодарение на късмета си той заминава за Индия, а по пътя благодарение на качествата си успява да си осигури възможност да застане пред самия велик султан. Той ще спечели доверието и обичта му и ще стане негов наместник в стратегическия индийски щат Гуджарат.

Ще успее ли този изключително успешен мъж, визионер и военачалник да реализира детските си мечти, да срещне любовта и да намери щастието?

В романа има много отчетлива българска следа. Няколко от героите са българи и част от действието се развива в района около Пловдив и Калоферския манастир. Майсторски са представени българските празнични традиции, носии, пейзаж, бит и душевност от времето на Османската империя. Например Данчо и Наум – това са двама братя близнаци от Пловдив.

Гневни и наранени, те говорят за възходите и паденията, болките и страданията на българския народ. Били са заложници на турски търговец до Цариград, но остават там. От султанския сарай пък бягат към българските земи и Калоферския манастир хърватска девойка и сляпа жена, които имат важна роля в историята на романа.

Яша Далматинеца, героят на Ивана Бърлич-Мажуранич, е реално съществувала историческа личност, проучена от баща й, Владимир Мажуранич, в историческото изследване „Мелек Яша Дубровчанин в Индия от 1480 до 1528 г. и неговите предшественици в исляма преди десет века“ (1925).

Спечелила си международна слава с „Приказки от стари времена“ (издавана неколкократно и у нас), Ивана Бърлич-Мажуранич е най-големият писател на Хърватия за млада публика. Не е случайно, че четири пъти е предлагана за Нобелова награда. През 1931 година тогавашният председател на Югославската академия на науките и изкуствата, историкът Гавро Манойлович, прави първата й номинация.

Следва още една номинациия през 1935 година от Манойлович, а през 1937 и 1938 година към номинациите на Манойлович се присъединява и новоизбраният председател на Академията, философът Алберт Базал. През 1937 Ивана Бърлич-Мажуранич е първата жена, приета за член-кореспондент на Югославската академия на науките и изкуствата.

Тя така и не научава за последната си номинация за Нобелова награда, защото се самоубива, изпаднала в депресия и безпаричие след смъртта на съпруга си – политикът и юрист Ватрослав Бърлич, с който имат седем деца.