И когато описва живота и делата на видните революционни дейци, и когато проследява героичния път на четите, Захарий Стоянов поставя винаги на преден план ролята на народните маси, силата на народа. Неговите симпатии са винаги на страната на народа, неговите антипатии са винаги насочени срещу народните врагове – били те турски султани, паши, бейове и аги, били те български чорбаджии или предатели от всякакъв род.
Реалистичната жилка у писателя 3. Стоянов е надмогнала и слабостите му като историк изследовател, и идейните му лутания, и партизанските му пристрастия, и богатото му въображение. Тази жилка е превърнала неговите мемоарни и исторически произведения в автентичен документ за една от най-славните, най-драматичните и най-важните епохи в историческото развитие на българския народ – епохата на националнореволюционните борби против турското феодално иго, за национална независимост, ново икономическо и политическо развитие, за демократичния преобразования и културен напредък. И този автентичен за епохата документ не е сух, а наситен с дълбоки чувства на любов към народа, на вяра в неговите сили и възможности, в неговото светло бъдеще.
АЛЕКСАНДЪР БУРМОВ