През лятото на 1999 г. Еникьо Бьорьонд – феминистка и обещаващ социолог, се завръща от Ню Йорк в Будапеща с намерението да напише голям социологически труд за „нищетата на унгарците“ през призмата на маргиналните групи. Ще се справи ли Еникьо със социалните и психологическите блокади, в които попада?
Томаш Богдан е талантлив социолог и любим университетски преподавател. Отношенията му с Еникьо прерастват в сложна интимна връзка, белязана от съмнения, ревност и чувство за вина. Възможна ли е развръзката?
Студентката Рика – в ролята на медиатор – размишлява за клопките на желанието да станеш интелектуалка и да пишеш като жена. Какво е решението?
Това е роман за маргиналността – социална и интелектуална, за феминизма, женското писане и сексуалността, за знаците от миналото, които ни определят и днес.
„Би могло да се каже, че Рика Ман-Вархеди пренася – mutatis mutandis – познатите ни от филмите на Уди Алън компании, събрани на чашка и разговор, в амбивалентния и постмодерен Зигмунт-Бауманов свят на Будапеща и наблюдава техните взаимоотношения и социални различия с чувствителния поглед на Бурдийо.“
Ласло Кьосеги
