Ребека среща Луциан – момче, което не помни нищо за себе си. Те са силно
привлечени един от друг. Чувстват се в пълна хармония, когато са заедно и изпитват
непоносима болка, когато са разделени.
Кой е Луциан? Защо той си спомня всяка минута от живота на Ребека? Защо той
знае подробности дори от моменти, в които Ребека е била съвсем сама? Ситуацията
става още по-драматична, когато Ребека започва да сънува собствената си смърт,
защото Луциан сънува същото.
Но преди да разберат коя е общата им тайна, те се разделят. Раздялата е с тежки
последици и за двамата, защото това, което ги свързва, е далеч повече от любов.
Ребека открива, че Луциан е същество, което следва мълчаливо своето човешко
превъплъщение. Но какво се случва, ако тези същества бъдат отделени от техните
човешки въплъщения? Има ли връщане назад?

Какво би било ако не сме сами? Какво би било ако всеки от нас е роден с ангел
до себе си, ангел, който да ни следва от раждането до смъртта?
И какво би било, ако този ангел е влюбен в нас?