Иван Станков е писател и преводач. Професор по българска литература във Великотърновския университет. Роден през 1956 г. в с. Гомотарци, Видински окръг. Завършва българска филология през 1982 г. Автор на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов и др.
Преводач от румънски на Мирча Картареску, Дан Лунгу и др.
Автор на книгите „Спомени за вода. Dm“ (2014), „Улици и кораби. Gm“ (2017), „Имена под снега. А7“ (2019), „Вечерна сватба“ (2020) и „Късна смърт“ (2022).
Носител е на Националната литературна награда „Елиас Канети“, на литературните награди на Портал „Култура“, „Стоян Михайловски“ и „Хеликон“.
Не само хората имат любими животни.
Животните също имат любими хора.
Особено тези, които живеят близо до човека.
Всеки разказ в тази книга разказва за обич между едно животно и един човек.
Разбират се помежду си с думи и без думи.
В литературата това е правено отдавна.
Всичко в литературата е стара песен на нов глас.
Тук гласовете са по два във всеки разказ.
Единият да тегли към минор, другият – към мажор.
Действието се развива в наши дни, на брега на Дунава,
който продължава старателно да отмерва човешките времена.
Авторът