Сборникът „Луди разкази” включва четиридесет и четири истории, поднесени във форма̀та на късия разказ. Описаните типажи се отличават не само със свободата на ползваните изразни средства, но и с честното представяне на нещата такива, каквито са, без капка съобразяване с конюнктурата, без лакейско коленичене пред догмите на модерната куха фразеология.

Наистина героите в закачливата анекдотична проза на Добромир Славчев са представители на различни епохи, но сред тях лесно можем да разпознаем и уродливите физиономии на типични наши съвременници, станали емблематични с отблъскващата си безнравственост. Въпреки това, верен на собствената си жизнена философия, смело продължава линията на обезоръжаваща откровеност и искрена донкихотовска страст, закодирана още в стиховете му.

Зависим изцяло от особеностите на сюжета, авторът не се колебае да използва пъстър, на моменти архаичен език, диалект или фразеологизми, характерни за региона, където се развива действието. А в тъканта на жизнените му сатирични текстове остават органично вплетени и хуморът, и тъгата… 

Е, ако според габровци е вярна фразата „Светът е оцелял, защото се е смял”, то тази книга е едно чудесно средство за оцеляване! „Сиела”