Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог не просто е. Бог се случва. Кратката творба „Аскетика“ представлява духовният завет на Казандзакис – един синтез на размислите на гръцкия писател за Бог, за същността на света, за смисъла на живота. Този завет не е нито християнски, нито будистки, въпреки че черпи идеи и вдъхновение от духовните традиции на тези религии.

Самият Казандзакис определя „Аскетика“ като „един крясък, един силен вик… най-трогателния вик на живота ми“. След издаването на произведението църковни архиереи искат извинение от писателя и неговия издател, определят книгата като „непочтителна“ и дори опитват да заведат дело за присмех към религията, но в крайна сметка се отказват. Въпреки това кратката книжка и до днес си остава най- продаваната на Казандзакис в Гърция.

Новото българско издание на „Аскетика“ е придружено от предговор от наследничката на писателя – Ники Ставру, както и от послеслов от преводача Драгомира Вълчева, в който тя разказва подробно за творческия и духовен път на Казандзакис.

за автора

   Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис „Алексис Зорбас“ след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба гъркът“) става световен бестселър. Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушени“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това той не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки. На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнска вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, в родния му Крит, където е погребан . На надгробна плоча са изписани неговите думи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“ Бил е предложен за лауреат на Нобелова награда за литература през 1957 г., но тя е спечелена от друг голям автор – французинът Албер Камю.