В пространството на актьорския тренинг тялото е предизвикано за разкаже своята история. Да открие езика, чрез който да я артикулира. Да разкрие своята уникалност, да надскочи себе си. Не само като физически потенциал – чрез способността си да се движи, да действа, да чувства и да усеща, но и чрез способността си да води съзнанието. Тази смяна на ролите е съществена, за да може вътрешното преживяване да придобие достатъчно материален образ. В противен случай тренинга деградира до нивото на сбор от физически упражнения или достатъчно хаотична импровизация, в която тялото е просто раздвижено, но не и задвижено отвътре. Наличието на достатъчно добре обмислена стратегия на изследване, както и ясна структура за провеждането й е качество, което предопределя дълбочината на метода.
Тялото в театъра е едновременно средство и цел на техниката. Да разбереш първичната си природа е необходимо условие за органичността. Систематичната работа с тялото не е приоритет на единствено на „физическия театър”. Това е необходим процес в изкуството на изпълнението – отвъд жанровете, защото е елемент от самото присъствие на човека-актьор.
Може би гореизложените методи не са в пълна степен равностойни спрямо техния работещ потенциал. Още по-малко спрямо креативния подход към природата на човека-актьор. Това е въпрос на личен избор. Въпреки това, всеки от един от тези подходи към тялото крие достатъчно изследователски ресурс, за да бъде жив – най-малкото като отправна точка – и в нашето съвремие. Също така всеки би могъл да бъде превърнат в догма.
Методите са свидетелства от практиката. И логичният им край е да бъдат върнати обратно там. В противен случай те са само история; спомени за грешки и пробиви на велики, но мъртви учители. Тези свидетелства трябва да бъдат проучвани с достатъчно доверие, но без излишен екстаз. Те трябва да бъдат проучвани като минни полета, които може да взривят серия от клишета, ако истините им не са валидни за нас, тук и сега. Но методите може да се окажат и нашите необходими пътеводители в пространството на театъра, защото актьорският тренинг е само началото на пътя.
