Книгата проследява както събитията в самата Чехословакия, които стават повод за интервенцията, така и събитията в СССР и агресивните действия на руските власти и окупационните войски. Описана е мащабната пропаганда преди, по време и след нахлуването, която до наши дни изкривява фактите и продължава да събужда антагонизъм между държавите, участващи в конфликта. В отделна част са анализирани паралелно развиващите се събития в Народна република България, както и непосредственото участие на двата „братски” български полка в окупацията.

Ангел Филчев пренебрегва всички табута и показва цялата истина. Не е спестена неприемливата за мнозина истина, че българската армия не е била страж на родината, а е била част от репресивния апарат на тоталитарния режим и е действала в услуга на съветското господство над страната ни. Показателно е обстоятелството, че решенията за престъпната авантюра са взети незаконно дори според тогавашната комунистическа конституция.

Точно половин век след събитията името на Ян Палах още грее силно като символ на опита на един народ да бъде независим.

Дизайнер на корица: Дамян Дамянов

2. НАЧАЛОТО НА ПРОМЕНИТЕ
Първите дни на новоизбрания лидер на ЧССР Александър Дубчек не предвещават нищо извънредно. Преминават в класическите протоколни задължения, приемане на поздравления, изказвания на срещи на партийни организации. На тях за пръв път говори за задачите, които си поставя новото ръководство, и заявява, че резки движения в партийната линия няма да има. Но подчертава, че ЦК ще се съобрази с исканията за преодоляване на пасивността при решаване на важни въпроси. Въобще говори повече за дребни поправки, отколкото за радикална промяна в нея. Никой в ЦК няма интерес от установяване на демокрация, което би довело до загубване на монопола над властта. Намеренията на повечето от реформаторите са да се постигне смекчаване на режима и рационализиране на управлението, наричано с разтегливото понятие „демократизация“. Новата линия обаче предизвиква, макар и не веднага, истински взрив в системата, който поставя началото на низ от събития, които съвсем не са резултат само от дейността на „ревизионистите в ЦК“ и „контрареволюционните елементи“, както твърди съветската пропаганда. Породени са от натиска отдолу. И то не само от низовите партийни организации, а от широката общественост, където новата линия получава силен стихиен отклик.