Такис Теодоропулос е роден в Атина през 1954 г. Следвал е сравнително литературознание, театрология и антропология в Париж. Колумнист в атинския всекидневник „Та Неа”, от 1996 г. работи в сферата на издателския бизнес. От 2009 г. е председател на Управителния съвет на Гръцкия център за книгата (ЕКЕВИ). Автор е на романите: „Непонятният пейзаж”, „Пропадането на Нарцис”, „Лудост по пладне”, „Романът на Ксенофонт”, „Босият облак”, на философската пародия „Котките на Атина” и др. Романът му „Силата на мрачния Бог” бе удостоен с наградата за 1999 г. на фондация „Уранис” към Атинската академия. През 2004 г. е отличен от Френската академия за заслугите му за популяризиране на френския език и литература в чужбина, както и за преводните издания на романите му на френски.
Последният му роман „Лявата ръка на Афродита или истината за Венера Милоска” е археологически трилър за идеологията на неοкласицизма, и не само.
През април 1820 г. един селянин на остров Милос на име Йоргос Кентротас, откопава в нивата си силно повредена антична статуя, която много скоро ще очарова цялото човечество. Намерена без да бъде търсена, тя е приета така сякаш са я очаквали от край време. Кой и защо пръв я отъждествил с богинята Афродита? Каква е била съдбата на нейните похитители? А каква е ролята на гръцкия колекционер на антики Николакис Мурузис, високопоставен сановник в османската йерархия, Велик Драгоман на Флота, потомък на известна аристократична фамилия от Влашко-молдовските княжества? И ако наистина е била открита лявата й ръка, държаща «ябълката на раздора», тогава кой я е взел и къде е изчезнала?
Истинската тайна на Афродита се крие в самия нейн образ, а историята й е историята на възмогването на един шедьовър няколко месеца преди да започна борбата за възраждането на нова Гърция – гръцкото национално освободително въстание (1821). Разбира се, става дума за Венера Милоска, както и за лудешкия хоровод, който се повежда веднага, както за оценяването на находката, така и за нейното пренасяне във Франция от момента, в който стойността й бива определена. Но защо тъкмо във Франция? Защото Франция има вицеконсул – Луи Брест, на егейския остров Милос, а и защото, съвсем случайно там се намират още двама французи: кадетът от френския военно-морски флот и привърженик на Бонапарт Оливие Вутие, както и един почитател на древността и заклет естествоизпитател, по-късно изследовател на Антарктика и фанатичен привърженик на трона на Бурбоните – Дюмон Дюрвил. Тримата французи се забъркват с невероятна скорост и жар в интригата по оспорването на статуята., но те няма да се окажат сами в тази амбициозна операция. Заедно с тях се заемат да действат и Димитриос Иконому, пратеник на Великия Драгоман на Османския флот влашко-молдавския княз Николакис Мурузис, както и още двама френски дипломати – виконт дьо Марселюс и маркиз дьо Ривиер.
