ФРАНЧЕСКО ТОТИ (Рим, 1976 г.) е капитан на „Рома“ в продължение на 20 години. 5 пъти е обявяван за най-добър футболист на Италия, през 2004 г. е поставен в топ 100 на ФИФА за най-великите живи футболисти в историята. След края на кариерата си започва работа като директор в спортно-техническия щаб на клуба.
ПАОЛО КОНДО (Триест, 1958 г.) е дългогодишен журналист в „Гадзета дело спорт“, в момента работи за „Скай Спорт“.

Детството, първите удари по топката, срамежливостта, кварталният живот в един Рим, който вероятно вече не съществува; дебют в серия „А“ на 16 г., първият гол. После славата: 25 г. с една фланелка, капитан завинаги. И още – бракът с Илари, пътешествие през живота с благосклонната усмивка на човек, надарен с изключителен талант. Чак до деня на оттеглянето и сбогуването, развълнувало всички в италианския спорт.

Защото Франческо Тоти е „Рома“, но е също така е и частица от всеки от нас.

„Тръгнах към светлината, където ме очакваше ревът на „Олимпико“, сякаш празнувахме скудето. Трибуните станаха на крака с аплодисменти под звуците
на музиката от „Гладиатор“. Това, което се случи в онзи следобед на „Олимпико“, няма прецедент, защото хиляди хора плачеха безутешно, сякаш е починал техен родител. За тях моето отказване от футбола беше като сбогуване с някаква важна част от живота им.
„Направих ли достатъчно, за да заслужа тази любов?“. Можех да си отговоря само така: „Аз също обичам тези хора от цялото си сърце. Винаги всичко съм правил, за да може накрая те да изреват от гордост и радост след гол на „Рома“.“