Едно унижение. Един зловещ звън на монети, който щеше да отеква в съзнанието ми завинаги… Това беше мотивът, тласкащ ме през живота. Това беше задвижващата сила на всяко мое действие. Гнева и старото безсилие прикрих под повърхността на гнилата си същност. До решаващия ден. До секундата, в която изплува онзи въпрос… Какво би било… Какво би било, ако…
Ако можех да върна времето назад? Ако миналото ми се превърнеше в настояще? И ако отново съм изправена пред същия кръстопът? Дали решенията ми биха били различни? Аз, Джесика Донован, нямах отговорите. Аз бях 14-годишният сирак и 27-годишната слугиня на отмъщението, събрани в едно тяло. А Лиъм? Той беше моето наказание и моето спасение. Отровената душа понякога намира изцелението си. Но в други случаи е толкова покварена, че никое спасително въже не е способно да я измъкне…
Една история за моралното падение. За човешките страхове и нечовешката смелост. За загубените каузи и ненадейната надежда. За преданост и дълг, чието съдържание е изкривено из основи.
И най-вече история за любов. С омърсен смисъл и с най-чиста същност…