В книгата са изследвани майчиният български език и споменът за българския произход, запазени и досега в Раховец, Призренско (дн. Република Косово), въпреки историческите и политическите превратности. Установяването на съвременното състояние на говорите е от изключителна важност за очертаването на актуалните граници на съвременния български език в неговото диалектно единство.

Проф. Лучия Антонова-Василева работи в Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” при БАН. Защитила е дисертация на тема “Говорът на с. Волак, Драмско – с особен оглед към морфонологичната система”. Хабилитационният ? труд е на тема “Видовите основи в българските диалекти (семантично и морфологично изследване)”. Преподавала е в Нов български университет и в Университета на Тирана – Албания, водила е курсове за кандидат-студенти от български произход в Албания и Косово. Научните ? интереси са в областта на българската диалектология, историята на българския език, фонетиката, фонологията, морфологията, лексикологията на диалектно равнище и лингвогеографията. Участвала е и е била ръководител на национални и международни проекти, между които “Електронен модел за съпоставително изследване на български и словенски език на диалектно равнище”, “Лингвогеографско изследване на взаимовръзката между българската и европейската диалектна лексика”, “Европейски лингвистичен атлас” и други. Автор е на книгата “Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границата на българската граматика” (2016). Съавтор е в изданията “Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Ч. I – III. Фонетика. Акцентология. Лексика” (2001); “Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Ч. IV. Морфология”; “Atlas Linguarum Europae (ALE). Vol. 1” (2015), както и на много други лингвогеографски трудове, книги, студии и статии.