Ако перифразирам Одън – „дъждът роди поет“. Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга.

Иван Ланджев

Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени… И с един късно романтически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени… Иронии и меланхолии да се застъпват пътем… Приканваща и силна книга. Книга, която бих взел със себе си, додето се разхождам (уж) сам.

Георги Господинов

Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Завършва философия във Виена и след това в Лондон, където известно време работи като журналист. Печели награди в различни литературни конкурси, сред които „Веселин Ханчев“ и „Рашко Сугарев“. В момента е докторант в Единбургския университет. Това е втората му стихосбирка след „Никол слиза по стълбите“ („Жанет 45“, 2014).