“Сицилиански лимон“ е необикновена комбинация между художествено повествование и философско-есеистично изложение. В някои свои части изложението е аналитично, в други – преимуществено интуитивно. Това изисква от читателя, докато чете скъпите ? деца – сицилианските лимончета, да е разумен и емоционален едновременно. Ако е само едно от двете, ще е проблем.
Авторката развежда читателя из дебрите на човешкото съзнание, обединявайки младостта и зрелостта на разсъжденията за човека – физика, психология и физиология на тъгата. Цялостното усещане е за постигнат баланс на словесни и сетивни похвати.
Новелата отразява разноликите прояви на личността, без да натрапва собствената си повествователна логика и сюжет. Така, композиционно и концептуално, читателят има свободата да вплете светоусещането си в историята, пресъздадена от разказвача.
