„Извор на знанието“ е основното съчинение на св. Йоан Дамаскин. В него той дава систематично изложение на християнското учение. Изключителната дълбочина и яснота на догматическите формулировки отреждат на това съчинение непреходно място в Преданието. То се състои от три части. Първата част, т.нар. Философски глави (в средновековната славянска традиция получили названието „Диалектика“), е методологичен увод и своеобразна логика на богословското мислене, изхождаща от учението на Аристотел и античните коментатори. Втората – „За ересите накратко“ – представя общо 103 ереси и лъжеучения. Третата – „Точно изложение на православната вяра“ – дава систематично изложение на църковното учение.
На вниманието на читателя е първият пълен български превод на „Извор на знанието“ от езика на оригинала. Изданието е двуезично (на гръцки и български), в три тома. Първият том съдържа „Философските глави“ и „За ересите накратко“. Вторият и третият представят най-голямата част на съчинението – „Точното изложение на православната вяра“, като прилагат показалци и друг справочен апарат към цялото издание.
Йоан Дамаскин е арабски християнски теолог, химнограф и светец, един от отците на Църквата, писал на гръцки език.
Йоан Дамаскин е роден в знатно арабско християнско семейство в един от вече центровете на арабския мюсюлмански свят – Дамаск. Рожденото му име е Мансур ибн Сарджун (Мансур син на Сергий). Кръстен е на дядо си Мансур, който отговарял за събирането на данъците в района по време византийския император Ираклий. Според преданието, баща му Сергий Мансур, е главен ковчежник на тогавашния Дамаски халиф. Видял умствените заложби на Йоан, Сергий се заел да му намери учител. Житието на свети Йоан Дамаскин гласи, че веднъж баща му видял на градския площад множество пленени християни. Един от тях бил образован монах, по произход италианец. Сергий го купил като роб и му поставил задачата да обучава Йоан и природения му брат Козма (бъдещия епископ на Маюм, известен в християнския свят като свети Козма Маюмски). Двамата получават забележително за времето си образование.
След смъртта на Сергий, Йоан наследява службата му при халифа, който отрано забелязва необикновения ум на Йоан. Междувременно в Източната римска империя започва разцветът на иконоборството. Йоан Дамаскин е един от най-горещите защитници на иконопочитанието. Император Лъв III (717–741) вижда в лицето на Йоан заплаха за утвърждаването на иконоборческата доктрина. В знак на предложение и дружба изпраща на халифа писмо, в което набеждава Йоан Дамаскин, че му е предложил помощта си за свалянето му от престола.
