Настоящата монография обобщава десетгодишни изследвания на автора върху тежките престъпления и тежките наказания, представени чрез въздействащ анализ на случаите на наложени смъртно наказание, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна след 1951 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. Със знания от различни хуманитарни науки и жанрови елементи на художествения разказ е изграден цялостен концептуален модел за индивидуализация и мотивиране на пропорционален репресивен отговор при изключително тежки престъпления, който обхваща както налагането на наказанието, така и последващото му облекчаване. Подробно са развити усложнени хипотези на конкуренция на наказания и съчетания на институти за индивидуализация, вкл. при структурни усложнения в престъплението (рецидивна, серийна, организирана, съучастническа и пр. престъпност) и необичайни признаци на извършителя.
Книгата предлага прозрения за естеството на изключително тежката престъпност и податливостта ? на наказателноправни въздействия и насърчава към осмисляне на същността на репресията и ролята на съда за наказването и поправянето чрез поглед към конкретните човешки съдби и възгледи в правосъдието.