Ако искаш мир, готви се за война.

От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон… Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

Реконкистата не е война в традиционния смисъл на думата, а обширен период на нестихващи въоръжени конфликти между християни и мюсюлмани на Иберийския полуостров, като моментните резултати от стълкновенията имат определящ характер задълго върху политическите и социалните реалности в региона. В началото на VIII век арабските войски нахлуват на полуострова и присъединяват към своя халифат териториите на днешните Испания и Португалия. В отговор местните християни се мобилизират, за да отвоюват земите си от нашествениците, ала това им отнема повече от седем столетия, изпълнени с епохални сражения, погроми, победи и многобройни исторически обрати. Реконкистата ражда паметни личности и легендарни събития, оставили траен отпечатък в културната тъкан на отделните народи.