За хората, които никога няма да забравим. Тези, които са изпратени на земята, за да ни покажат, че доброто съществува:

“Сега ще продължаваш да живееш
у всеки – вляла капка доброта,
тъй както само ти умееш –
като комета, прелетяла край света.”

За любовта, която срещаш веднъж в живота, и за смелостта да я изживееш – голямата, силната, бурната, спокойната, вечната:

“Приказна обич във фина позлата.
Хиляди пъти теб – моя любов.”

За спомените, които нахлуват нощем и те карат да вкусиш от онези несравними мигове на щастие, по детски изживяно. И за тези, с които си ги споделил:

“Знаеш ли какво е да си ми сестра?
Ти… си моята благословия!”
Защото “написаното остава”…