Книгата разглежда следните теми:
Постмодерността – променените реалности;
Социализацията – инварианти и динамика на взаимодействията;
Факторите на социализацията в мрежата на контекстуалните влияния.
Един от проблемите при използване на термина постмодернизъм според Майк Федърстоун е изплъзването от възможността да му се даде ясна дефиниция, а също и възприемането му като краткотрайна мода (Федърстоун). Същевременно е важно да се разграничи постмодернизмът като интелектуално течение в изкуството, архитектурата, социалните науки и постмодерността като етап в развитието на съвременното общество.
Фокусът на настоящото разглеждане е именно върху характеристиките, определящи социалните промени като етап в развитието на обществото. Така анализът е насочен към процесите, които задават траекториите на социалната и културна динамика, и начина, по който промените се възприемат от юношите и младите хора и повлияват тяхното развитие и изява. Противоречивите тенденции и интерпретации налагат осмисляне на основни особености на социализацията в съвременното общество, открояване на характеристиките на социално влияние, играещи роля при създаването на дефинициите за ценно, значимо, привлекателно, оригинално и на ориентирите, които младите избират, за да формират образа за себе си. Тези ориентири се превръщат в своеобразни огледала, в които се отразяват образците на поведение и облик, към които човек се стреми. Метафората за огледалата е свързана с възприемането на себе си от перспективата на другите и е провокирана е от разбирането на Чарлз Кули за “огледалния Аз”. В анализа авторката разширява съдържанието на метафората с по-обобщените референтни образи – идеи, модели, ценности, в които отразяваме себе си и с които сравняваме собствената си значимост. В тази връзка е направен опит за осмисляне на еталоните, които създават споделени ориентири за разбиране, разгръщане и изява на собствената индивидуалност в специфичната ? цялостност.
