„Докато музиката свиреше“ композира необичайна мелодия за Втората световна война – красива и тъжна песен за надежда, непримиримост и сътворение.
Терезин трябваше да бъде курортен рай – подаръкът на Хитлер към евреите. В концентрационния лагер, където са настанени хиляди творци, интелектуалци и изтъкнати личности, бушува относително богат културен живот. Но в методите на нацистката пропаганда нищо не е такова, каквото изглежда.
Като син на немски генерал, младият Макс Мюлер има специални привилегии и е решен да постави детската опера „Брундибар“ на сцена – цел, която сплотява общността. Но докато той живее в безопасност от едната страна на оградата, зад нея най-скъпите му хора са изправени пред злочестата си съдба. Водени от репортерския си нюх, Макс и най-добрият му приятел Давид Грюневалд ни срещат с историите на психолога Виктор Франкъл, композитора Ханс Краса, режисьора Курт Герон и други тихи герои на своето време.
Културната програма в Терезин изпъстря сивата атмосфера на лагера и разсейва обитателите му от жестоката реалност. Докато всичко не се преобръща…
Земята под краката ми пропадаше все повече с всеки изминал ден. Всичко можеше да се промени. Всеки можеше просто да изчезне.
В „Докато музиката свиреше“ Натаниъл Ланде описва свят, в който дори зверовете могат да оценят красотата на изкуството. А под съпровода на класически произведения пътниците слизат от вагоните на гара „Аушвиц“ и едни тръгват надясно, други – наляво…
„Натаниъл Ланде отдава почит на музиката и изкуството, като възпява човешкия дух по героичен, завладяващ и живописен начин.“
„Тайм“
„Силата на музиката и красивите думи на Ланде доказват, че и в най-мрачни времена творческата природа на човека си проправя път. „Докато музиката свиреше“ е завладяващ роман с превъзходни герои, които никога няма да забравите.“
д-р Андреа Тенър, Институт за исторически изследвания в Лондонския университет
„Чудесно допълнение към художествените книги за Втората световна война.“
„Пъблишърс Уийкли“
