Източнорумелийският период в живота на поета (1880 – 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка „Поля и гори”, гдето под надслова „Епопея на забравените” са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и романтичната си поема „В царството на самодивите” (1884), мястото на която е между най-хубавите бисери на българската литература.
ИВАН Д. ШИШМАНОВ