..Животът е кратък, желанието – вечно” е меланхолична хроника на една безнадеждна любов. Сюжетът в седмия роман на Патрик Лапейр напомня много на филма ..Жул и Жим”. в който Жана Моро. подобно на литературната героиня Нора Невил. се люшка между двама мъже. безнадеждно влюбени в нея. Романът е апология на любовното желание – желанието като обсебваща страст, от която мъжете се страхуват. Написан с изтънчено чувство за хумор, романът оставя у читателя неописуемо усещане за лекота, макар и с горчив привкус. Авторът изгражда атмосфера, в която реалното се сблъсква с нереалното, нежността – с болката, щастието – със страданието. Той съумява да поддържа тясна връзка с читателя, който често се явява негов съучастник, неусетно попадайки под магията на майсторски поднесеното редуване на поетични настроения, чрез структуриране на текста с музикално звучене.

“Чист и чувствен любовен роман, едновременно съвременен и извън времето-съвременни са декорът и тонът, вечна е обсебващата, наелектризираща любов, препалено безгранична, за да не е фатална.”
Telerama

..Най-амбициозният и завършен роман на Патрик Лапейр.”
Lire

„С рядко срещано умение е описано неумението да живееш, с огромно чувство – страданието да не можеш да покажеш чувствата си.”
Le Journal du Dimanche