Още от първите си редове тази поразителна и поразително красива книга следва по-късно написаното: „Всеки сложен тон е наслагване на чисти тонове”. Форест Гандър изкусно наслагва скръбта и възторга, еротичното и комичното, неизбежното и предизвестеното, а завладяващият му поетичен език възвръща вълнението даже „от падащите между листата листа”.
Интимните взаимоотношения между Лес, Сара и Клей са всъщност сложна изповед за предаността и щедростта на самотата. Тази книга няма да те напусне даже след края си, като приятел, който те е накарал да се загледаш, заслушаш, замислиш, задишаш. И който те е спасил от баналното.
