Доцент д-р Владимир Попов е роден на 21 април 1940 г.в с. Тетово,Русенска област. Завършил е висше образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност История. От 1965 г. до 2012 г. е преподавател по „Историяна Стария свят” във Великотърновския университет „Св. св.Кирил и Методий”. Преподавал е и дисциплините „История на българските земи в древността (тракология)”, „Цивилизации и ценности”, „Държавност и институции в Стария свят”,„Религии на Древния Изток” и др. Едновременно с това от 1973 г. до 1983 г. е работил в института по тракология при БАН, а от 1983 г. до 1993 г. и в Софийския университет, където е основател и ръководител на Център за древни езици и култури. Чел е лекции по „История на Стария свят“ и по специализирани курсове в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е Древна ориенталистика в Париж през 1969 и 1972/73 г. ислед завръщането си е основател на това направление в науката за древността в България. Основните му научни интереси са в областта на Древния Изток, като докторската му дисертация от 1971 г. е по проблеми на историята на хетите отМала Азия. Автор е на научни изследвания в областта предимно на клинописното законодателство на Древния Изток, по тракология и в други области на Историята на Стария свят. Ръководител е на 12 докторанти от България и на един от Ирак. Заемал е различни научно-управленски и административни длъжности, като Научен секретар на Институт по тракология при БАН (1973–1983), Заместник-ректор (1981–1983), Ректор (1991–1995), Председател на общото съ-брание (1999–2005), Директор на Център за обучение в гр. Добрич (1999 –2006)и Омбудсман на Великотърновския университет от 2012 г. , Областен управител на Ловешка област (1995–1997), ръководител на катедри в университети ина секции в БАН и др. Той е един от инициаторите и съоснователите на Съвета на ректорите в България, на който е бил заместник-председател. Награждаван е многократно с юбилейни отличия и почетни награди на различни институции като БАН, университети в България и чужбина. Носител е на орден „Кирил и Методий”– втора степен, 1983 г. и на орден „Академични палми”, степен Офицер от Франция, 1993 г.