Този том събира някои от най-важните “културни текстове” на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър?

Изоставя ли Фройд “зоната си на експертност”, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е внезапна крачката от фотьойла на слушащия към онова духовно наставничество, с каквото ни се вдъхва всеобхватен културен песимизъм или… оптимизъм?
Всеки би могъл да разпознае къс от собствената си история в тези текстове, писани с явна страст. И да ги употреби. Защото те звучат толкова актуално, сякаш са изковани за нашите битки днес.

Това е книга номер 2 в поредица “Теоретични пространства”, която включва работи на Зигмунд Фройд, психоаналитичната традиция и дру­ги сродни традиции в психологията, психотерапията и психиатрията на XX в. и до днес. Тя е дело на издателска къща “Критика и Хуманизъм”, Българско общество по групова анализа и групови процеси и специалисти от ев­ропейски академични и терапевтични институции.