Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: – И знайте, че така ще мине животът ви – сред тези хора, при техните книги, при техните съдби.
Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар бялата брада на Владимир Димитров – Майстора, ямурлука на Андрей Николов, да общуваме с Георги Караславов, с Елисавета Багряна, с Димитър Димов и Димитър Талев, с Никола Фурнаджиев и Христо Радевски, с Борис Ангелушев и в късните си години аз забелязах, че тези имена се отдалечават във времето, но не се отдалечават от нас…
За някои от тях споделих преживяното с тях в този том от “Попътни-те срещи”. /Найден Вълчев/