Един железен път трябва да пресече от запад на изток младото княжество. Той освен, че ще свърже столицата с морето, ще обедини и разединената доскоро държава. Очаква се да е и врата към Русия, каквото и да означава това… Строителството му обаче е белязано от политически интриги, финансови машинации, верски предразсъдъци, които едва не го провалят. Събитията са разказани в три паралелни сюжета от три гледни точки – на послушник в манастир, на католически свещеник и на автора. Министри и придворни, предприемачи, въглищари и бараби, православни архиереи и енорийски свещеници, търговци, изполичари и най-презрени нещастници рисуват картината на обществения климат в края на деветнадесети век. Суеверия, дворцови игри, предразсъдъци, любов, омраза, вярност и предателство са двигателят на действието. То лети по ръба на историческия факт и фикцията. Заплита в интриги исторически персони. Герои и злодеи сменят ролите си, живеят и умират с еднаква страсат. Чест, достойнство, наедно с низост и горделивост, бележат пътя на обновлението и просперитета, чиито символ ще е железницата. За жалост символите рядко оправдават надеждите. Поне у нас.