За да се очертае пълно значението на „История славеноболгарская”, трябва да се посочи ролята, която тя играе в по-нататъшното развитие на българската литература. Тя оказва силно въздействие върху националното съзнание на редица писатели, дава несъмнен тласък на цялото ни национално и литературно развитие. Достатъчно е да се споменат само няколко имена – Софроний и Априлов, Бозвели и Раковски, П. Р. Славейков и Д. Войников. Многобройните преписи и преработки на историята показват, че тя е обиколила всички краища на страната и е събуждала съзнанията, чувствата и мислите на многобройни знайни и незнайни книжовници и обикновени читатели и слушатели. Под нейно непосредно въздействие се появяват през XVIII в. още два исторически труда – „Зографската история” (позната по препис от 1785 г.) и „История вкратце о болгарословенском народе” на йеромонах Спиридон (1792). „История славеноболгарская” продългжава да оказва въздействие през целия период на нашето национално възраждане. Името на Паисий се налага и в нашето обществено и литературно развитие след Освобождението. То живее в делото на редица български писатели. Един от най-ярките примери е Вазов, който му посвети една от най-хубавите си творби в „Епопея на забравените”.
Петър Динеков