Животът и делото на Аненски, като изключим пребиваването му зад граница и из Русия, както и кратката му служба в Киев, са свързани с Петербург и Царско село. Измежду преподавателите и учащите се в учебните заведения, където е работил Аненски, са излезли ярки дейци на изкуството и науката – Н. Гумильов, Н. Пунин, Д. Кленовски и др. Под въздействието на поезията и личността на художника се е намирала и Анна Ахматова.

“Глас извън хора” – така е наричал Аненски Михаил Бахтин. Определението на този мислител живо и просто побира всичко, което е направил в руската поезия художникът. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на – ако използваме една от любимите му думи – “забвение”. Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците /имало е и редки изключения от друг порядък/, са потвърждавали горестните думи на поета: “Аз съм само моралист, ненужен гост, неловък и невнятен”. Заслуженото признание ще дойде по-късно.