В ръцете си читателя държи един от шедьоврите на Симеон Радев “Македония и Българското възраждане”, познат може би на малцина от двете му кратки издания – първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за принадлжността на Македония към България и на нейното население, като част от българския народ, каквито са и неговите исторически дейци – царе, патриарси, владици, военоначалници, книжовници, строители и обикновени хора.
През Втората световна война, когато вече не е на дипломатическа работа Симеон Радев преработва основно първото издание и подготвя за печат книгата в два мота, които озаглавява – първият, “Борбите за народност и народна църква”, а вторият – ” Борба за народно единство и свобода”. Още когато работи над “Строителите на съвременна България” в Симеон Радев възниква идеята да напише по-късно и едно широко встъпление към тях.
На практика книгата му “Македония и Българското възраждане” изпълнява тази задача.
Симеон Радев проследява многовековните черковно-народни борби на българите от Македония още от времето на създаването на българската държава като достига до официалното признаване на народа ни с учредяването на Българската екзархия.