Руба’йят

В света на подлеци, търгаши и глупци:
Уши с памук втъкни, уста заший с конци.
Запри и размисли как свойто да увардиш:
Уши, очи, език – от властник и крадци.
Гладувай в нищета, или дори – кради.
Не ставай блюдолизец, другото бъди.
Умри от глад, но не прислужвай на мерзавци.
А лютата си рана – с вино подслади!
Награда няма по-достойна от стакан:
За този, който е от правдата призван.
И няма ад по-адски от живот на честен:
Сред недостойната, развихрила се сган!
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави сърце едно не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ с лъжи.
Пред теб сърдечната си тайна ще издам.
И нежност, и тъга, любима, има там.
Към тебе от любов на прах ще се превърна.
За теб. Любов, от гроба си ще стана сам.