Ала Гоце Делчев не беше само разпален словоборец или безплоден, заплетен в мислите си мъдрец. Той стоеше здраво на земята, имаше верен поглед за живота и не странеше от него. Макар и да четеше безразборно, каквото му попадне, а това тласкаше мисълта му по всевъзможни и противоположни посоки, в неговия ум бързо се оформи доста строен мироглед. Той още в Кукуш виждаше и знаеше как живеят еднокръвните му братя под тираничната турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от всички краища на Македония, и от ония, дето турските насилия бяха по-чести и по-жестоки, дето кървавото иго се чувстваше по-болезнено. Гоце слушаше покъртителни разкази за непоносими издевателстваа, за кървави злодеяния и безчинства, за грабежи и убийства, той виждаше в очите на свои другари сълзи по убит баща или брат, сълзи на непоносима болка и безсилен гняв, на жажда за отмъщение и неудържима воля за борба. Робската неволя и мъка облада завинаги сърцето му и отвори в това пламенно сърце една жива, люта рана. Разгорял в младата си душа възторжено свободолюбив, чист идеализъм, въодушевен от възвишени стремежи, човек със силен дух и с юнашко сърце, Гоце Делчев още оттук и ден след ден изгради най-здравата опора за всяка своя мисъл и дело, виждаше все по-ясно единствената и върховна цел в живота си, виждаше и усещаше с цялото си същество образа, живото въплъщение на идеали и стремежи, а това беше Македония и цялата поробена българска земя, нейните люде, техните страдания и тяхното освобождение от чуждо иго. (Димитър Талев)