През май 1913 г. стотици хиляди българи в Източна Тракия празнуват освобождението си. Само месец по-късно радостта им се превръща в кошмар.
Докато българските войници се сражават и умират на бойните полета на Междусъюзническата война, башибозукът и османската армия нахлуват и подлагат мирното население на гонения и изтребление. Стотици хиляди наши сънародници бягат, изоставяйки дом и поминък, десетки хиляди, сред които жени и деца, са зверски убити. Трагедията е огромна, но някак си остава в сянката на Първата национална катастрофа.

Пет години по-късно книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ променя това. Сухата статистика се превръща в история за унищожени животи, пропилени съдби, разбити семейства. Кървяща рана в българското общество, която все още не е зараснала.

„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е тежка книга. Книга, която ще ви покруси, ядоса, натъжи.