Босилковци. Летопис за едно китно село

Родовата памет. Тя е, която ни връща винаги към нашите корени. Тя връща и нашите деца, и нашите внуци, и правнуците. Стойностният човек никога не бяга от своята родова памет, а цени всичко добро, което носят корените му.
Това е моят летопис за Чатма – Босилковци. Имам самочувствието, че съм от хората, които имат право и са в състояние да го напишат. Летописът може да изглежда по много различни начини. Той може да има много по-дълбока научноизследователска и краеведческа основа, може да включва много повече проучвания и изследвания, в сравнение с тези, които аз успях да направя. Но нека да дам правото и пътя на следващите поколения – да продължат. Аз написах моята книга за моя роден край. От годините и столетията, далеч преди да се родя, през времето на детството ми, през времето, когато станах учителка – другарката, а после госпожа Мълчанкова – в целия ми трудов път, до тихите години на отдих, в които осмислям моето и нашето минало, настояще, бъдеще…
От автора