… аз и още трима от моя “самотен беглец” излязохме от една монреалска станция на метрото и се зазяпахме в четирите посоки на кръстовището. Сигурно чак от следващата метростанция си е личало, че сме новопристигнали.
Покрай мен мина уличен клошар, който буташе количка с целокупното си имущество. Спря усмихнат до мен и ми пъхна нещо в ръката, което дори не посмях да погледна. Стигна до най-близкия ъгъл и преди да изчезне завинаги от живота ми, се обърна и ми помаха с нова усмивка. Чак тогава погледнах в ръката си – беше ми дал десет долара.