“Солта на живота” е учудващо малка есеистична книжка в сравнение с огромните епоси на живия класик на унгарската литература Петер Надаш. Тя е написана по случай 500-годишния юбилей на Реформацията и представлява концентриран опит за извличане на ценностите на буржоазния морал и обществено устройство въз основа на наблюденията върху едно германско селище – прочутото със солта си градче. То става арена на сблъсъци и на коренни промени в бурните столетия, когато Мартин Лутер окачва своите 95 тезиса на вратата на дворцовата църква във Витенберг.

Петър Надаш (1942) е съвременен унгарски прозаик, драматург, есеист, широко известен и отвъд пределите на родината си. Той се налага с монументалния епос „Книга на спомените” (1986), който получава през 1999 г. Наградата за най-добър чуждестранен роман във Франция. Жалони в неговия творчески, път са публикуваните w през 2005 г. три тома на „Успоредни истории”, както и мемоарът„Пробляскващи фрагменти” от 2017 г. Познат е на българския читател -с„Краят на един семеен роман” („Сонм”, 2008), есеистичния сборник„Направи ми жертвеник от пръст” („Сонм” 2006) и „Собствена смърт”