Съчетание от приказки, нихилистична философия и афоризми, плътно преплетени с дълбоко емоционално страдание или неофициалната библия на френския символизъм
„Монел ме намери в долината, където се скитах, и ме хвана за ръката.“ – Така започва „Книгата на Монел“ – един от шедьоврите на Марсел Швоб (1867 – 1905) и на френската литература. В основата й лежи действителна история. Eдна дъждовна вечер в началото на 1891 г. Швоб среща в бедно парижко предградие млада уличница. Тя се казва Луиз и е болна от туберкулоза. Прибира я в дома си и се грижи за нея. Междувременно записва разказите й – получават се причудливи текстове с фантастични елементи, които момичето много харесва. Две години по-късно Луиз умира. Швоб е смазан от мъка. Шест месеца не се докосва до белия лист. След това се появява „Книгата на Монел“. Съчетание от приказки, нихилистична философия и афоризми, плътно преплетени с дълбоко емоционално страдание, творбата се превръща в неофициалната библия на френския символизъм.5